Област Русе е известна не само като една от най-големите на територията на страната, но и с различните разположени в нея села. В община Сливо поле например е ситуирано малкото населено място Ряхово, което се намира точно на десния бряг на река Дунав. Сливо поле е още и общински център и град, а разстоянието между двете се равнява на едва седем км. До Русе се налага да изминем общо 30 км в североизточна посока, като междувременно няма как да не се забележи пристанището на реката. Селото не възниква в този вид, какъвто го познаваме днес. Още по времето на римския император Веспапиян на брега на реката се основава крепостен замък с името Апиария. По това време тя е част от така наречения Дунавски лимес, а в него живеят предимно хора от народите на траките. Там пребивава и известен брой гърци. Името на крепостта има латински корени и се превежда като Пчелин.
Апиария се споменава за пръв път през първото столетие след Христа, а през четвърти век вече има статут на крепостен замък. Само още едно столетие изминава до момента, когато селото придобива нова квалификация – на епископски център. Аварските нападения се оказват пагубни за днешно Ряхово, което през 587-ма година е напълно опожарено. Но ето че отново виждаме крепостното селище възстановено и дори получава ново име – Скария. Постепенният период на западане стига до там, че новият град е изоставен на произвола на съдбата. По-късно на терен са направени археологически разкопки и проучвания. Намерени са някои изключително ценни предмети, сред които се открояват две статуи на бог Дионис. Други находки от същите проучвания са монети и ценна керамика. Липсват подробни сведения за историята на селото през следващите векове, като в това число има празнини и за османския период на цялата страна. За сметка на това има сигурни данни, че през 1916-та година на територията на селото е извършен десант от две подразделения на румънската армия. По това време страната, а и целият свят се намира в разгара на Първата световна война. Впоследствие боевете за Добруджа са подробно описани от един от най-добрите ни писатели – Йордан Йовков.
Ряхово се превръща в център на бойни действия, но родната армия не стои със скръстени ръце срещу нападението на румънците. Срещу тях смело тръгват 17-та погранична дружина и пети опълченски полк. Сражението остава в историята като едно от паметните в хода на войната, а в центъра на селото за отдаване на почит към загиналите има издигнат паметник. Битката се явява неуспешна за румънците, които правят опит да установят предмостие на българския бряг на Дунав в пространството между Тутракан и Русе. Осуетяването на десанта става причина за победата при Кубадин на Централните сили. Всичко започва малко преди това, когато Румъния при включването си във военните действия заема страната на Съглашението. Но последователно от страна на родната армия са завладени Силистра, Тутракан и Добрич. По този начин всички територии, които Румъния отнема от страната в хода на Междусъюзническата война, отново стават българска придобивка. При Кубадин на 19-ти септември настъплението на българската армия е спряно.
